История на банкнотите
Ранни дни
Първите австралийски банкноти са произведени едва преди век, но валутата е съществувала в Австралия доста преди това. Например търговията с аборигени се е основавала на обмен и бартер, а когато за първи път е бил създаден Нов Южен Уелс, колонистите първоначално използвали други импровизирани валути, като ром.
Откриването на златото през 1851 г. води до сеченето на собствени златни монети в Австралия и стимулира развитието на банковото дело. Търговските банки са издавали собствени бележки, подкрепени със злато, въпреки че хората често внимавали към тях. Министерството на финансите в Куинсланд също издава свои банкноти със законно платежно средство и забранява на частните банки в държавата да издават свои.
За първите три години след влизането в сила на Закона за банкнотите на Австралия някои от по-ранните частни банкноти са били препечатани от Министерството на финансите като временна мярка и разпространявани като австралийски банкноти, докато не са били готови нови дизайни за първите банкноти, издадени от австралийското правителство.
Първите печатарски машини за производство на новите банкноти са разположени близо до доковете в западния край на улица „Флиндерс“ в Мелбърн и през 1912 г. Томас Самюъл Харисън, англичанин с богати познания и опит в областта на печатането на ценни книжа, е назначен за първи принтер на банкноти в Австралия. След натоварената година придобиване на машини и настройване на производствени мощности, Харисън разполага с първата австралийска банкнота – с деноминация от десет шилинга – готова за номериране на 1 май 1913 г.
Банкнотите днес
Банкнотите в Австралия са първата пълна серия, отпечатана върху полимер (пластмаса). Технологията за полимерни банкноти е разработена в Австралия, съвместно от Резервната банка и CSIRO. Причината за въвеждането на полимерни банкноти е проста – да са една крачка пред фалшификаторите, като направи банкнотите в Австралия по-сигурни. Полимерните банкноти имат допълнителното предимство, че са по-трайни от хартиените банкноти, което от своя страна ги прави по-рентабилни.
Източник: http://www.rba.gov.au/
Лимити за внос и износ
Пренасянето на парични средства през границата на Република България за или от трета страна:
(Извадка от Валутния закон, приет на 08.09.1999 година от Народното събрание)
Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна лицата предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите.
При пренасяне на парични средства за трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства, когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства.
В случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности,свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства.
Пренасяне през границата на Австралия на парични средства
При пренос през границата на Австралия на парични средства, независимо дали се внасят, или изнасят, ако равностойността им е 10 000 австралийски долара или повече или техният еквивалент в чужда валута, то е необходимо те да бъдат декларирани.
Източник: http://www.rba.gov.au/