ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ИНДЕКС НА РИСКА
Ниво 1: Без особени препоръки
Климат – умерен
Официален език – словенски
Столица – Любляна
Най-голям град – Любляна
Валута – евро (EUR)
Градове с най-голям интерес: Любляна, Марибор, Постойна, Пиран, Блед.
ПРЕСТЪПНОСТ И СИГУРНОСТ
Минималното ниво на улична престъпност, която не представлява заплаха за сигурността на местните и чуждите граждани.
Препоръчва се да се проявява предпазливост по отношение на неоторизирани фирми и местни и чужди частни лица, които обещават осигуряване на работа в Словения. Регистрирани са доста случаи на измамени български граждани.
В страната няма географски региони, в които природните условия да представляват опасност за живота на хората. При пътуване с МПС извън магистралите в планинските райони следва да се проявява внимание за пътни знаци, които съобщават за възможности от падане на камъни, свлачищаи други препятствия.
Здравеопазване
Епидемиологичната обстановка е нормална. При влизане в страната не се изискват специализирани ваксини.
ОСОБЕНОСТИ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО
Помнете, че в Република Словения следва да се спазва местното законодателство и обичаи. Препоръчваме предварително да се информирате за тях и да ги спазвате. Наказанията за нарушаване на закона могат да бъдат много по-строги от тези в България за същите нарушения.
Съгласно законодателството на Република Словения при пристигане в страната българските граждани са длъжни в тридневен срок да регистрират адреса си на временно пребиваване пред компетентните словенски органи. Това може да се извърши чрез администрацията на хотел, общежитие, чрез словенските наемодатели или лично от българския гражданин в местното полицейско управление. При неспазване на Закона за адресна регистрация на Република Словения се налага глоба, която трябва да се плати незабавно, в противен случай временно се отнемат документите за самоличност.
При пребиваване, надвишаващо срока от три месеца, административните формалности изискват гражданите да се пререгистрират пред съответните власти. Последните издават удостоверение за актуална регистрация, съдържащо името и адреса на регистриращото се лице и датата на регистрацията. Неспазването на изискването за регистрация може да доведе до налагане спрямо въпросното лице на съразмерни и недискриминационни санкции. Представя се валидна карта за самоличност или паспорт, потвърждение за наемане на лицето от страна на работодателя или удостоверение за трудова заетост, или доказателство, че са самостоятелно заети лица; документ – доказателство за записване в акредитирано учебно заведение, и за сключване на пълна здравна застраховка.
В редица случаи български граждани се обръщат към посолството за уреждане на трудови спорове в Словения. Необходимо е да се знае, че законодателството и в двете държави, България и Словения, е съобразено с европейските изисквания и трудово-правните отношения се регламентират със съответните трудови договори между работник и работодател. Българските граждани следва да подписват договори само на разбираем за тях език и ясни условия. За допълнителна информация и консултация се обърнете към Министерство на труда и социалната политика на Р България. Консулските служители не могат да бъдат страна при защита правата на българските граждани в трудово-правни спорове, нито да ги представляват, когато тези случаи се решават в съда.
При възникнали трудово-правни спорове българските граждани могат да се срещнат с Консулски служител и подадат заявление като опишат подробно обстоятелствата и естеството на спора. Горното ще бъде препратено до Инспекция по труда към Министерство на труда и социалната политика на Република България за по-нататъшни действия от страна на компетентните органи.
Източник: Министерство на външните работи
ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪТУВАНЕ И ВИЗОВ РЕЖИМ
Българските граждани влизат и пребивават в Република Словения с валидни български паспорт или лична карта.
При влизане в Словения са валидни изискванията на държава от Европейския съюз и Шенгенското пространство.Българските граждани не се нуждаят от виза.
Източник: Министерство на външните работи
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ
Ако по някаква причина бъдете задържан от местните власти, изисквайте да Ви бъде осигурен контакт с Посолството на Република България. Консулски служител ще установи във възможно най-кратък срок контакт с Вас. В случай, че имате езикови затруднения, изисквайте да Ви бъде осигурен преводач. Трябва да се избягва подписването на документи, чието съдържание е на език, който не разбирате.
Съветваме Ви предварително да сключите договор за здравна, туристическа, пътна или друга застраховка.
Финансова помощ може да получите от Посолството на Република България, само ако Ваши роднини или близки лица депозират необходимата Ви сума в Министерството на външните работи, дирекция „Финансово-стопански дейности”.
В случай на кражба или загуба на личните ви документи, парични средства, билети за пътуване, незабавно известете лично и писмено най-близката полицейска служба в Словения и поискайте копие от протокола за установяване на събитието. Свържете се с Посолството на Република България, за да направите постъпки за получаване на необходимите документи за продължаване на пътуването Ви или за завръщането Ви в родината.
Източник: Министерство на външните работи
ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Ако пътувате с автомобил, следва да проявявате изключително внимание при кормуване в градски условия за колоездачи, които се включват в движението активно.
Направете всичко необходимо да се запознаете с местните правила за движение. В много страни се налагат тежки парични глоби за нарушение на правилата за движение, които се заплащат без значение дали сте местен или чужд гражданин.
Стриктно да се спазват правилата за движение.
Източник: Министерство на външните работи
Прешеренският площад
Прешеренският площад е централният площад в Любляна, столицата на Словения. Той е част от пешеходната зона на Стария град и е основно място за срещи, където се провеждат фестивали, Люблянски карнавал, концерти, спортни, политически и протестни мероприятия. Тя е реновирана през 2007 г. Настоящият облик на Прешеренския площад придобива през 17-ти век, когато е построена францисканската църква на Благовещение в бароков стил, известна като площад „Св. Богородица“ след църквата . През 19-ти век кръстовището е превърнато в площад и павиран. След земетресението в Любляна през 1895 г. архитект Макс Фабиани проектира площада като център на четири улици. На мястото на средновековните къщи, които са били повредени от земетресението, около него са построени редица дворци. Между ул. „Волф“ и ул. „Чоп“ стои къщата на Хауптман, построена през 1873 г. и реновирана през 1904 г. в сецесионен стил от архитекта Цирил Метод Кох. Другите дворци включват Фриш Хаус, Сеуниг Хаус и Урбанската къща, както и универсален магазин Майер, построен тридесет години по-късно.
Пещерата Постойна
Пещерата Постойна (на словенски: Postojnska jama, Постойнска яма) е карстова пещерна система с дължина 20 570 m и дълбочина 115 m, намираща се на около 10 km край словенския град Постойна. Тя е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите ѝ туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света – 5,23 km. Пещерата е хилядолетно дело на река Пивка. За първи път е описана през 17 век от Янез Вайкард Валвасор, а нови разкрития през 1818 г. прави местният жител Лука Чеч, докато подготвя известната тогава част от пещерата за посещение от първия австрийски император Ференц I. През 1819 г. Постойна е отворена за посещения и Чеч става първият официален гид из пещерната система. През 1872 г. са положени релси за туристическо влакче, което отначало било бутано от самите гидове, а в началото на 20 век вече се задвижвало от парен локомотив. Още по-популярна пещерата става след 1884 г., когато е електрифицирана, изпреварвайки дори Любляна, столицата на австро-унгарското херцогство Карниола, в чиято тогавашна територия лежала Постойна. След 1945 г. парният локомотив е заменен с електрически.
В Постойна живее ендемитът пещерен протей (или още човешка рибка), който е най-голямото пещерно земноводно в света. Туристическият маршрут в Постойна минава край аквариум с протеи. Те могат да бъдат видени и в пещерата Баредин край град Пореч в Хърватия.
В пещерата редовно се организират концерти поради добрата ѝ акустика.
Замъкът в Преджама
Predjama Castle (Словенски: Predjamski grad или град Predjama, немски: Höhlenburg Lueg, италиански: Castel Lueghi) е възрожденски замък, построен в устието на пещерата в Южна централна Словения, в историческия регион Inner Carniola. Намира се в с. Преджама, на около 11 километра от град Постойна и на 9 километра от Постойна пещера. Замъкът е споменат за първи път през 1274 г. с немското име Люг, когато патриархът на Аквилея построил замъка в готически стил. Замъкът е построен под естествен скалист арх, висок в каменната стена, за да се затрудни достъпът до него. По-късно е придобита и разширена от благородническото семейство Луге, известно още като рицарите на Аделсберг (германското име Постойна). Замъкът станал известен като седалището на рицаря Еразъм Луге (или Luegg, Luegger), владетел на замъка през 15-ти век и известен барон разбойник. Той е син на царския управител на Триест Николай Люгер.Според легендата Еразъм влизал в конфликт с Хабсбургите, когато убил командира на имперската армия Маршал Папенхайм, който бил обидил честта на починалия приятел на Еразъм Андрей Баумкирхер от Випава. Бягайки от отмъщението на Светия римски император Фридрих III, Еразъм достигна семейната крепост Предджама. От там той се съюзява с цар Матиас Корвин и започва да атакува хабсбургските имения и градове в Карниола. Императорът възложи на управителя на Триест Андрей Равбар да залови или убие Еразъм. Еразъм беше убит след дълга обсада. Според популярна, но необоснована легенда, Еразъм е предаден от един от хората си и е бил убит от изстрел от оръдието в тоалетната му.
