0.263000

0.272000

Хърватска куна

Последно обновяване на цените: 29.07.2021 13:08

Вие добавихте Артикул във Вашата количка!

Курсовете на валутите във Вашата количка се обновяват автоматично на всеки 10 минути спрямо актуалните цени на световните пазари, както и преди да завършите Вашата поръчка.

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15 век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.
Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.
През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.
Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.
Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.
В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.
Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.

 

 

 

 

 

 

Източници: https://bg.wikipedia.org

Резервнавалута

Като заместваща валута в Хърватия може да се използва еврото.

Лимити за внос и износ

Пренасянето на парични средства през границата на Република България за или от трета страна:

(Извадка от Валутния закон, приет на 08.09.1999 година от Народното събрание)

Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна лицата предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите.
При пренасяне на парични средства за трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства, когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства.
В случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности,свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства.