Кроната се появява за пръв път през 17. век като част от доста сложна система, в която 12 пенинга са равни на 1 шилинг, 16 шилинга правят 1 марка, 6 марки са равни на 1 ригсдалера, а 8 марки – на 1 крона. След финансовата криза от началото на 19. век и формирането на Скандинавския паричен съюз (виж исландска и шведска крона) нещата се проясняват малко, като 1 крона се дели на 100 йоре. Ако се чудиш защо все пак Дания не е в Еврозоната, то е заради резултата от референдума през 2000 г., когато 53.2% гласуват против.

От едната страна на лилавата петдесетачка е изобразен мостът Салингсунд, открит през 1978 г. и свързващ северозападния остров Морс с Ютланд. От другата – керамичен съд от Скарпсалинг, датиран към 3200 г. пр. Хр., представител на „най-красивата керамика от Каменната епоха на север от Алпите“. Мястото на находката впрочем е недалеч от моста, връзка, която продължава и при следващите купюри от серията и е илюстрирана с малки схеми от дясната страна на реверса
Банкнотата от 100 крони наричат куче , ама не щото искат да я обидят, а просто съкращавайки hundrede на hund. От лицевата страна е Лилебелтсбро, фермов мост (Дунав мост е от същия тип), свързващ Ютланд и остров Фюн, разделяни от протока Малък белт. Античната находка на реверса е неолитна кама от Хиндсгавл, открита на острова и с около 1000 години по-нова от гърнето горе. Ако трябва да съм честен, 100 крони са предостатъчни за хотдог и бирa от улично фургонче, спасение за бедната душа в иначе прескъпия Копенхаген (и никаква връзка с кучето от началото на абзаца).

В заключение – датската крона впечатлява с може би най-скучните банкноти, откакто списвам поредицата. Може много по-добре, но кому е нужно?

Източници: theplamen.blogspot.com